Това да караш колело (велосипед) :-) на Гребната база е едно от най-приятните неща, с които можеш да се забавляваш привечер покрай хладния гребен канал… Обаче, оказва се, че това има и неприятна страна: безброй нехаещи за малките си деца родители, които си пият кафетата по барчетата наоколо, пушат си цигарите, докато хлапетата безразборно и хаотично пресичат където и както им скимне… Нали точно за това са хлапета, за да бушуват и дивеят, да се радват на свободата си докато има време…
Е, да, но тази неподправена свободия си има и леко странични ефекти. И един от тези ефекти съм АЗ, който обикновено карам с над 30 км/час точно по алеята на Гребната… И за да не си помислите, че това е просто поредният луд, качил се на колело, ще вметна, че това си удоволствие доставям с предварително оборудване от диоден премигващ фар и звънец, който можете да чуете от километри…
Та, летя си аз вчера по Гребната, правя си поредната обиколка, като естествено постоянно следя за скоростта и пешеходците там, и не щеш ли, изведнъж, изкача насреща ми едно хлапенце с малко колелце на алеята… Така небрежно зарязано без родителски контрол… Е, и естествено, точно сега се намесва Jamie Cullum - I Get A Kick Out Of You с това си ТОЧНО ТОВА парче 
Времето за реакция е почти нулево, скоростта около 33км/ч… Единственото нещо, което се чу бяха виковете на “загрижения баща”: “Внимавай! Внимавай!”…. Пълен шах с пешката от страна на хлапето, което вместо да спре, завива директно към мен… Късно! Аз вече съм се набрал на двете спирачки на колелото, предната обаче захапва повече и бивам изхвърлен като от ритнат кон напред. Почти си паднах на краката, но лявото ми коляно поддаде и близо 10-на метра каваци… Добре поне, че бях с ръкавиците и раницата на гърба… Лежа на алеята, близо на метър от водата докато организмът ми си прави мастър чек на функциите… Всичко изглеждаше добре, само болката в лявото коляно беше доста силна… Изправих се. Хлапето беше живо и здраво. Колелото беше на доста странно далечно разстояние от мен… Изуми ме ТЪПИЯТ поглед на “загрижения баща”, който говореше за едно и само едно: “е, голяма работа станала, с’я”…
Честно казано, идеше ми да ида и да му натроша всяка кост на тялото. Беше много отдавна когато за последно ме беше обвземала такава ярост. Майната му на колелото, майната ми на мен!!! Обаче и майната ви на вас-тъпи, надебеляли от МакДоналдс и мазни баници чалга-родители!!!! Откровено казано ми идеше да си изкарам тоя жесток адреналинов приток върху тоя тъпанар… Точната дума, която ми минаваше през главата беше БЯС! Животински неподправен БЯС! Главата ми не можеше да проумее как това плиткоумно говедо може да си помисли, че ще остави детенцето си да се рее сред тая летяща от велосипеди алея, разхождани без повод кучета, няколко милиарда литра вода в Гребната и тн “сигурни “прекрасни” фактори за физически сблъсък на всевъзможни равнища… Е, тоя път се размина… Било то заради бързата ми реакция, шанса, късмет и каквото щете там го наречете… Болката в коляното ми остава доста силна, но в главата ми е нещо невъобразимо и води до жестоки, болезнени умозаключения и изводи от едно такова нещо като моята случка вчера…
Културата на българина да отглежда деца УМРЯ в миналото! Това го заявявам със зверска сигуност!
Днешните хлапета не са виновни за това, че родителите им се надпреварват да се надцакат пред шефа, да изчукат секретарката, да имат по-голяма заплата, по-дълги отпуски, които да изкарват с псевдо приятелите си “за риба”, да са по 12 часа на “шопинг терапия” в поредната хотелска стая, безумно обсипана с романтични артефакти, които вкъщи отдавна ги няма, може би от месец след последната сватбена снимка… А дали си измислям, а,а ?!?!?
Та така, мили ми, деца ! След като вие пушите повече от родителите си (скришно или заедно с тях), след като 90% от 10-те лева джобни ви отиват за “ваучери” (едва ли родителите ви дори знаят какво значи това), след като знаете и виждате, чувате какво става в семействата ви всяка вечер, правите секс по скайпа с приятеля/ката си, защото интернет е повечето ви живот, отколкото реалността навън, а Старкрафт и НФС, са заглавия, които сънувате, докато си мечтаете да сте като онези от EmpTV, защо ли не се учудвам, че последният концерт, на който сте били е “Планета Пайнер не знам к’во си”, и искате по-големи деколтета от тези на Петкана, Силвана, Драгана, Пламена и още куп пластмасови, травеститски извращения на високите технологи, а последното четиво, до което сте се докоснали е бил поредният мега-хипер-гига-супер-ултра звезден хороскоп на Мирена, в който ви предвещават не утре, не вдругиден, амо точно СЕГА, в ТОЗИ момент бляскаво, страхотно устроено бъдеще, само че с парите на вече упоменатите извратени съзнания на мама и тати, на които едва ли вече дори им пука за поредната 2-ка или тройка по математика или български, за поредната преведена университетска такса, за сметката на фьешън дж-си-ем-чето ви… Важното е, че не ги занимавате с простотиите си от деня, та те са достатъчно заети и трябва да сте им благодарни, че са ви създали изобщо, пък дали сте желани или не, това изобщо не е на дневен ред. Вие сте това, което се е СЛУЧИЛО и сега няма как, ще ви изтърпят някак си… Да продължавам ли…?
Казах го, всичкото това го казах, но все пак не ми олеква… Чудя ви се на вас-родителите, защо ли изобщо създавате деца или това е само за пред обществото, за бройката, за статуса, за да са ви изкупителната жертва пред това да обяснявате, че не можете вече да сте същите, че имате ангажименти (”семейни”), а всъщност нищо от това няма значение, не е вярно и е само история, съшита с бели конци… Но пък е най-удобното и 100% сигурно извинение, нали? При това винаги работи !
Е, радвам се, че съм имал цялото внимание на земята от моите родители, че започнах да чета на 5, а на 6 вече говорих и пишех на два езика, леката атлетика, тенисът, баскетболът, че съм възпитан да уважавам тези, които са ме създали, без да съм изгубил правото на избор и мнение, че “Белият вожд”, “Оцелола”, “Островът на съкровищата”, “”Почакаймалковците”, “Палеонтология”, “Природоведение”, “История на изкуствата”, “Приключения на изобретенията”, “Речник на чуждите думи в българския език”, Албер Камю, Марко Семов, Стивън Кинг, Дъглас Адамс, Майн Рид, Оскар Уайлд, Джеймс Клавел, Дейл Карнеги, Каравелов, Славейков, Радичков, Ралин, Ботев, Дамянов, Йорданов, Бийтълс, Форинър, Дийп Пърпъл, Васил Найденов, Георги Христов, Джейми Кълъм, Алан Холдсуърт, Били Кобам, ТОТО, Акира Джъмбо, Майкъл Бубле… не са поредните розови думи от неграмотно изписани табели и дизайнерски недодялани билбордове, а са истински, истински, истински, истински… Аааа, извинявам се, та вие дори не знаете кои са тези заглавия, тези имена, нали… Е, ми, карайте по ваше му, обадете се на приятел, питайте баба си, опсссс, съжалявам… ASK GOOGLE FIRST!!!
И преди съм засягал темата, но този път наистина ме попари като вряло олио… Само се успокоявам и безкрайно се надявам, че имам и ще имам стойностни неща за разказване някой ден на собствените си деца, че ще им чета приказки от истински книжки, ще им пускам истинска музика, ще ги пазя като очите си, дори по-добре, ще ги пазя от такива като мен вчера, прелитащи с велосипедите си мечтатели… И все пак ще са свободни, защото аз съм бил, съм и ще бъда свободен винаги !
Измих цялата тази помия от себе си с думите. Дано да си вземете поука… Аз след малко отивам да карам колело… За вас не знам…
Всичко е точно така както трябва да бъде !
Орлите не говорят с прасетата! Дзен
Love and Gratitude
ПП. Дори няма да си играя да я редактирам… Заслужавате си го с пъла сила !